Здр. Гост. Вход или Регистрация

0 Отговора

Данъчните промени – с мисъл за администрацията, а не за икономиката

Публикуван от: crediti 44 прегледа

Данъчните промени – с мисъл за администрацията, а не за икономиката

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Далеч преди обсъждането на бюджета за 2018 г., което е съпътствано с промени в данъчното законодателство, правителството публикува набор от данъчни изменения, които са в духа на две стари и утвърдени порочни практики, твърди в свой анализ Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Първата е законодателните промени, засягащи няколко закона, да са част от преходните и заключителните разпоредби на един закон. Така тази година с изменения на Закона за ДДС се правят промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за опазване на околната среда, Закона за управление на отпадъците, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за счетоводството, Закона за ограничаване на плащанията в брой. Дори причината на част от промените да е съгласуване с други текстове, които се променят, по-голямата част от измененията не са от такъв характер и заслужават отделно обсъждане.

Още по темата Има ли нужда от реформа на данъчната система? Всички искат по-ниски данъци

Втората порочна практика е измененията в данъчното законодателство да са с цел улесняване работата на администрацията, а не тази на бизнеса. В мотивите към законопроекта само веднъж се споменава намаляването на административната тежест и то касае частен случай, а не общия ред за плащане на данъци.

Това е странно по поне две причини. Първата е, че намаляването на административната тежест е залегнало в управленската програма на правителството. Иронията е в това, че една от целите е „Преодоляване на проблема с често изменящото се законодателство като източник на несигурност в икономическата среда”, а за поредна година виждаме, че се правят редица изменения в данъчните закони, които променят правилата за деклариране и плащане на данъци (покрай другите промени).

Втората причина е, че България е на последно място в ЕС по отношение на плащането на данъци според класацията на Световната банка Doing Business. Както се вижда от следващата таблица броят на данъчните плащания, както и необходимото време за тях, са изключително високи на фона на други страни от ЕС. Същевременно необходимото време за възстановяване и/или доплащане на данък (ДДС/корпоративно подоходно облагане) е най-високо в България, което допълнително утежнява процеса около плащане на данъците.

Таблица 2 показва и къде се крият основните трудности в случая с България – плащане на социални осигуровки, внасяне на ДДС, възстановяване на ДДС и данъчните проверки, свързани с корпоративното подоходно облагане. Единствено необходимото време за плащане на корпоративното подоходно облагане е сравнимо с останалите страни, но пък евентуална последваща проверка протича доста по-трудно, което утежнява целия процес.

Работодателите в България отделят два пъти повече време за плащане на осигуровки в сравнение с административно тромавата Германия, а в сравнение с Естония – осем пъти повече. Вместо мерки за намаляване на тази тежест, управляващите предлагат свиване на сроковете, в които компаниите следва да подават декларации към данъчните органи. При внасянето на ДДС разликите с другите страни също са големи, а то е допълнително утежнено и от тромав процес по възстановяване на данъчния кредит. Още в началото на миналата година ИПИ писа за реформа при администрирането на ДДС, която би облекчила както бизнеса, така и данъчната администрация. На фона на слабите резултати в международните класации и ангажимента за намаляване на административната тежест би следвало това да е един от приоритетите при измененията в данъчното законодателство, но, за съжаление, промените отново обслужват администрацията, а не икономиката като цяло.

Както бизнесът не съществува самоцелно, а предлага стоки и услуги, а оттам зависи от своите клиенти, така и администрацията не съществува самоцелно и би трябвало работата ѝ да е в услуга на икономиката, а не да ѝ пречи. Улесняването и оптимизирането на работата на администрацията не може да е крайна цел на законодателните промени, а е единствено инструмент, който да намали разходите на държавата и да улесни бизнеса в неговото задължение за отчетност пред тази администрация. Защото бизнес без администрация може да има, но администрация без бизнес – не.

По статията работи: Екип на Investor.bg

Топ предложение за Кредит:

Отговор

експресни заеми просрочени кредити рефинансиране кредит за погасяване на друг кредит лихви по ипотечни кредити мостови кредит как да погася няколко бързи кредита експресни заеми от частни лица онлайн рефинансиране на лоши кредити заеми с лошо цкр кредити за хора с лошо кредитно досие уреждане на кредити с лошо цкр кредити без доказване на доход как да изтегля кредит с лошо цкр бързи кредити без доказване на доход и без поръчител кредити от банки кредитен калкулатор най добрата фирма за бързи кредити кредит по телефона kredit zaem online kredit do zaplata ot banka безлихвен заем пари на заем онлайн